Инструментите за дърводелство често се купуват по-бързо, отколкото се научават да се използват. Рафтът се пълни, а масата остава празна, защото половината от онова, което стои по нея, върши работа само в чужди ръце. Малкият набор от ръчни инструменти стига за повечето домашни задачи, стига всеки от тях да е остър и да стои на мястото си.
Трион и неговите видове
Трионът се избира според посоката на рязане, а не според това колко голям изглежда. За рязане напречно на влакната трябват фини зъби, които режат дървесните влакна, а за рязане по дължината им трябват по-редки и по-агресивни зъби, които изкарват стърготина като длето. Един универсален трион върши и двете, но по-бавно и по-неточно. Затова при по-голяма работа двата триона не си пречат, а си разделят задачите.
За по-фина работа е нужен втори трион с тънко и подсилено с гръб платно. Той влиза в ъгъл и в тесен прорез, без да разширява линията, и е подходящ за ъглови съединения. Японският трион с тънко платно реже при дърпане и оставя много тесен разрез, което е удобно при тънки летви, но изисква равен натиск, защото платното се огъва.
Острият трион върви по чертата сам. Тъпият се отклонява, заклинва и оставя ръб, който после се изправя с ренде. Затова поддръжката на зъбите е част от работата, а не отделна грижа.
Длета и дървен чук
Длетата се купуват по ширина според задачата, а не цяла серия наведнъж. Тясно длето влиза в ъгъл и почиства дъното на канал, средно сваля материал по ръб, а широко изравнява плоскост. За начало стигат няколко ширини, но те трябва да са с плосък гръб и с равна фаска, защото иначе длето подскача по повърхността. Тясното длето не заменя широкото, колкото и внимателно да се работи с него.
Чукът е дървен, с широка глава и без метални зъби. Металният чук разбива дръжката на длетото и оставя следи по дървото, когато се работи близо до ръба. Леките удари с дървен чук местят материала постепенно и оставят контрол, който при силен удар се губи.
Длето се води с две ръце, като едната държи дръжката, а другата придържа острието близо до фаската. То никога не се използва за подкачане на пирони или за отваряне на кутия, защото тънкият ръб се отчупва и след това не може да се върне напълно. След работа острието се прибира в калъф или в дървена поставка, а не се оставя на масата.
Измерване и разчертаване на детайла
Разчертаването започва от една лицева страна и един ръб, които се приемат за основа. Всички мерки се вземат от тях, а не от противоположния край, защото грешката се натрупва при всяко прехвърляне. Лицевата страна се отбелязва с малка точка, за да не се обърка детайлът след обръщане. Металната линия е по-точна от шивашката лента, а ъгълът се проверява, преди да се използва.
Ъгълникът се сверява с ръб, за който се знае, че е прав. Ако двете рамене не съвпадат по цялата дължина, инструментът е изкривен и всяка линия по него ще е крива. За успоредни линии на еднакво разстояние се използва рейсмус с подвижна шпилка. Той се плъзга по ръба на дъската и оставя черта, която не зависи от това колко стабилна е ръката.
Моливът се подостря на плоска шпилка, за да остава линията тънка. За съединения се ползва нож, който реже влакната и оставя ръб, в който длетото ляга. Шилото бележи началото на отвор, без да разцепва дъската.
Закрепване на детайла на масата
Детайлът трябва да е неподвижен, преди инструментът да го докосне. Менгеме с дървени челюсти държи без следи по лицето, а винтовите стяги влизат там, където менгемето не стига. Стягането се проверява с леко побутване, преди инструментът да влезе в дървото. Между стягата и дървото се слага подложка, за да не остане отпечатък.
За рязане напречно на дъската се ползва подложка с ръб, който спира детайла. Тя пази и масата, и ръката, защото трионът излиза от другата страна на дъската. Дългите летви се подпират на две места, за да не увисват и да не прищипят платното в края на разреза.
Работата в скута или върху коляното е най-честата причина за изплъзване и за порязан ръб. По-добре е да се отделят няколко минути за закрепване, отколкото да се губи детайл, който вече е бил почти готов.
Заточване и поддръжка на инструментите за дърводелство
Заточването е умение, което се учи с един камък и с търпение. Камъкът се изравнява с водна шкурка върху стъкло, защото вдлъбната повърхност не сваля равномерно метал. Длетото се движи под постоянен ъгъл, най-лесно с водач, който държи фаската на едно ниво. След камъка острието се минава на кожена лента, докато не заглади ръба.
Проверката е проста. Ако длето реже косъм от ръката без натиск, то е готово. Ако се хлъзга, работата продължава. Тъпото длето изисква сила, а силата води до изплъзване и до нараняване.
Трионът се почиства от смола, а зъбите се пазят от удар в метал. Инструментите се прибират така, че остриетата да не се допират едно в друго. Тънък слой масло по металните части спира ръждата, а дръжките се минават с ленено масло веднъж в годината, за да не съхнат и да не се пукат.
Малкият набор не е ограничение. Той е причина да се научи всеки инструмент докрай, преди да се купи следващият, и точно това прави работата спокойна.